Паралели: Тревожност

Излизам от басейна.

Една майка е застана на прага му като кълбо. Очите и са пълни, черни, трептящи като екран на филмова лента.

Детето и ще плува.

Спомних си майката, която стоеше пред входа на болницата.

Празни очи. Сиво лице без сълзи.

Горе детето и гаснеше.

И врабците не смееха да пърхат...

Аз съм тук

Аз съм тук

и все още дишам,

макар от мен самата

малко е останало.

Но аз съм тук 

и все още дишам,

поглеждам в себе си

и мисля,

че този път 

не искам да летя.

Застанала съм в гнездо

високо на дърво 

сред мен са зелени листи.

Тъга се стели

около страните ми,

но все пак около ми

е топло.