13.1.14

Сега разбирам защо...


Нещата са дошли към своя край, когато разбираш, че не се оглеждаш в другия...
Понякога пътят е доста дълъг.
Зависи през какви тресавища те преведе животът и колко самият ти си склонен бързо да усвояваш уроците или да проявяваш устойчивост.
Не винаги гъвковостта и силата да се справиш с всичко е решението,
защото така винаги рискуваш да се събудиш и да се озовеш на непознато място.
Има два начина да загубиш...
И мисля, че успях да докосна и двата
Веднъж, когато на огледалото срещу мен му липсваше рефлекторна способност и
аз някак не се виждах в него,
но се съобразявах с него,
защото то беше огледалото, което съм си избрала...
И втори път, когато животът те изпълва отново от корените и
откриваш, че образът отсреща стои все още сив и съвсем не отразява
онези цветове, които изпълват фибрите ти...

Винаги има продължение....


Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails