Съжалявам, че сутрин в неделя занимавам с тази тематика, но също така знам, че има хора, чийто живот е придружен от болката. Говоря за хроничната болка. Тази, чиято поява често не можем да обясним или отдаваме като резултат от възрастта по нашите западни популярни разбирания.
Прозрението/същността се съдържа в следното: един орган заболява (боли), когато се натрупа твърде много енергия в него, която не е била освободена. Според източната философия в организма съществуват потоци енергия, чието движение определя правилното му функциониране и състояние на здраве. Когато един канал се „запуши” се получава дисбаланс в енергийния поток. Образно казано там, където се получи натрупване на енергия, органът започва да се „самоизяжда”, саморазрушава, нещо много подобно на обяснението за автоимунните заболявания...
Няма да навлизам повече в материята, защото не я познавам. От сравнително скоро бих казала, че имам желание да докосна източната философия. Не случайно от година у мен възникна желанието за пътешествие до Тибет, което се надявам някой ден да мога да осъществя или най-малкото да намеря достоверен източник, който да ми я предаде...
В момента просто съм под въздействието на истината, която открих за себе си и осъзнатото прозрение, че е вярно...
Помислете дали дълбоко в себе си не подтискате нещо. Няма значение по какви причини, заради обстоятелствата, близките, условията в работата, възпитанието... Обикновено е някъде там, заради което се отдавате прекалено много на работата или избягвате да се прибирате често у дома при семейството ви навреме...
За себе си аз открих, че нещо, което подтискам от доста време, което доста отдавна съм осъзнала, че не ми достига, липсва, нещо, което преди повече от 10 години видях, но решиш, че ще се справя и не е толкова от значение и че ще се справя, че именно това е първопричината за честата болка, която изпитвам от време на време от две години и половина насам. Лошото е, че от година се появи друга, като болка, защото очевидно процесът е започнал много по-рано, „дефектът” беше случайно разбран още в предсъстояние...
Все още не знам как ще реша своя проблем, който отблъсквам, правя се, че не виждам, пренебрегвам или не си давам сметка, че е важен за мен. Все пак не е от вчера. Но очевидно тялото ми алармира, че е наложително да го сторя, ако искам да се чувствам физически добре.
Уви, да намериш пълнотата в себе си, да отделиш време за себе си и заниманията, които те поддържат жив, не е достатъчно.
Всичко онова, което подтискаме, ще продължи да работи, дори неосъзнато от нас и ще ни съсипва малко по малко, един ден материализирайки се в проблем...
Така че намерете ги и ги решете. Не ги оставяйте те да водят положението.
Започнете с говоренето. И ако не стигнете до общо решение. Изберете себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар