Релакс визуализация

                                          

Болят ме очите.
Опитва се и главата да ме боли.
И вратът.
Спирам.
Петнадесет часа е.
Краят на работната седмица.
Изключвам се.


Напоследък си спомням образ странно формирал се пред очите ми точно преди година. Седя на веранда. На дървена къща. Високо в планината. Седнала съм на някакъв остарял, но стабилен стол. На маса, чийто дървен цвят отдавна е потъмнял.
Странно, но тогава се виждах в сянка. Дебела и хладна. Изпълваща със свежест.
И картината по-скоро беше сивкаво сива :)


През живота си съм виждала няколко подобни картини. От дете. Които съзнавам, че са плод на въображението ми. Но и не съвсем. Защото сякаш съм била на мястото, което изплува в съзнанието ми. Или сякаш виждам през нечии чужди очи. Толкова материално е усещането. И живо. И поглъщащо.
Особеното е, че тези картини винаги са сивкави. Също като образа на тази планинска самотна къща.
Също като повечето сънища.


Сега съм в същата стая като преди година.
Може би съм не повече изморена от тогава.
Но тогава бях заредена с най-силното гориво, което може да поддържа духа на човек.
А сега е различно.
Може би съм със стъпка напред.
Защото този път съм започнала да си вярвам.


Днес само се моля.
Да продължавам все така да пазя чувството.
И може би ще успея.
Станала съм оптимист.
Вероятно ми предстои ново стъпало.
Няма начин.
Житейският ни път е като стълбица.
Можеш да стоиш на едно място.
Но по-интересно е да се изкачваш нагоре, за да се разкриват пред очите ти нови светове.
Вярно, че се получава понякога стъпка назад.
Но кой би казал, че тангото не е красив танц?!


А дървената къща?!
От няколко дни изпълвам картината с цветове.
Пред очите ми е най-прекрасното зелено, на дъхава и влажна трева.
Ако наостриш уши, се чува жуженето на пчелите.
Някъде над главата ми в най-дълбоката синева кръжи сокол.
Виждали ли сте сокол? Как лети?
Прекрасно е!
Ако искам мога да летя в него и да се наслаждавам на гледката долу с неговите очи.


Имам градина.
Изпъстрена е с цветя с розово-червени цветове. Всякакви видове. Не само показали чашки над  земята. А и висящи. От храсти. Дървета. Като лабиринт, в който искаш да се изгубиш и да дишаш със силата на стеблата, листата им...


Може би някъде ромоли поток.
Още не знам. Не съм сигурна, че го има.
Нали картината е в процес на изграждане...


Забравих да спомена.
Че от преди година скрито от погледа
имам делтапланер.
Не този път е парапланер.
С цветовете на дъгата.
Достатъчно е да реша.
И се спускам.
там между билата
на Южните Карпати.
Уаууу!!!
Само как зарежда срещата с бръснещия въздух...
А адреналинът?!
Адреналинът е само мой :)
Туп-туп, туп-туп