Само за малко.
И по-добре е да не си пред мен,
Защото ще те помисля за дивеч
И непременно ще впия зъби във врата ти...
Картинка.
Нали?!
Я погледни,
По колко всеки един
Изминал ден
Виждаш такива животни?!
Само за малко ще се превърна
В кръвожаден хищник
Просто
За да си поразчистя малко пространство
Защото ми писна...
Не виждаш ли грациозността на
Антилопата, която се движи
Сякаш целува въздуха.
Защо само не мога да разбера
Този който твори,
Все още може да мечтае,
Рисува,
Гради,
И действително създава,
Но със сърцето,
Се приема за дивеч?!
Две породи сме хората.
Несъмнено.
Само че и тези,
Които живеят като хищници,
Политици,
И бизнесмени,
Негативисти,
Съзнават ли,
Че като хищници си отиват?!
Днес, просто гледах филм. Поредния с детето. И за сетен път усетих, че целият ни свят действително е изграден диференцирано. На две. Лявокълбовите са се поставили на високо и водят света от своя си пиедестал. Враждебно. С жлъчта, която поражда заболяване. Също както обществото ни днес страда от липса на морал, от мерзки истини зад прозиращ параван... Също както през седмицата чух на кръгла маса за здравеопазването. О, Боже, обществото, което на думи поставя човека и човешкото здраве, е създало продукт, който пресмята, че средствата за здраве са много и подема мерки са ограничаването им под фалшивите думи за повишаване качеството на медицинските услуги...
Как ми омръзна от толкова много фалш и празни думи.
Всъщност човешкият ни род се издържа само от силата на другите – творчески настроените натури, които поставят в центъра на вниманието, действително човекът! Жалко, че все още нито думите, нито рисунките, или фигурите, мелодиите... не могат да нахранят, нито да излекуват...
Аз за себе си съм избрала какво да бъда.
Само за малко ще се превърна в кръвожадно животно,
За да може всичко да си дойде на мястото...
И този път,
Знам,
Че няма да се изгубя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар