Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

20.12.10

без посока в една директория

И идва ден, в който сърцето ми отново умира.
Мога ето така дъх да притая
И няма да разбереш дори,
Че съм спряла да дишам.
Не, няма него да спра,
Само за миг,
За да усетя отново,
Как времето спира,
И мога отново да я прегърна...
Идва ден, в който сърцето боли,
Знам, то по малко така си отива,
Все пак успяло сълзите от камъка вътре
Да отблъсне,
За да направи очите със блясък.
Времето просто не ни оставя,
Безжалостно е, без да попита
Решава какво да помним
И кое си заслужава,
Сякаш лента от мрежата
Вече я няма...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails