Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

2.1.11

Някой открадна сърцето ми

Иван Кирков, Малкият принц




Какво пишеш? – ме попита детето.
Нова година е. Вече. И сме сами. За малко. Сладки мигове, които никой не може...
- Айде, де... – очудено любопитно попита детето, повдигайки едната вежда повече от другата. „Тази мама, какви ли ги пише?” – Ама кой ти открадна сърцето? – продължава да пита хлапето, развълнувано от процеса на набиране на буквени знаци върху белия екран.
„Ти ми открадна сърцето!” мисля си аз наум, без да съм притеснена, че очите му – две маслини следят написаното.
„Разбира се, че ти ми го открадна. Къде може да бъде сърцето на една майка? В детето й.” Мъдро заключава душата ми някъде дълбоко там, като дълголетник, практикуващ йога през десетилития от живота си.
Всъщност, да, душата ми е като постоянно практикуващ йога учител, с когото, уви, начесто губя връзка.
Мисля си от няколко дни – и тази година отмина. Беше нелека. Започнала ведро, като преродила се през пролетта птица. На мен ми даде много, защото от време на време бягаше като тигър забързано, дори стремително, а друг път лениво, както само едно диво животно може да си позволи.
Изминаха празниците и се питам какво е различното.
Сякаш не съм съвсем доволна. Защото душата ми се скита някъде сама без мен (Ели, това е в твой стил :) ). Но бързо осъзнавам, че години наред точно по празниците тя не само се е скитала наоколо ликуваща около пъстроцветните фойерверки, но дори нямах връзка с нея.
Да, душата се завърна твърдо и продължавам ревниво силно да стискам връзката към нея (като онова момиченце с балончето). Макар че сърцето някой го открадна тези дни или седмици. Но то е силно и скоро пак ще запрепуска в неговия си ритъм. Особено, щом детето е наблизо :)
Знаете ли винаги съм се страхувала да бъда сама. И винаги съм търсела компанията на някого другиго, за да имам силата да се движа. Напоследък става, сякаш обратното, но без да прекъсвам връзките, към които принадлежа. И в това да съм сама намирам силата, за да продължа напред. Поемам си ролята, която ми е ясна от толкова отдавна и от изпълнението, на която се страхувах, не заради другото, а заради риска от изчерпване на енергия, която се налага постоянно да влагаш...
А енергията е най-крехката материя, която познавам, заради стягащата болка в гърдите, когато показва, че липсва...
Именно заради това сърцето ми се свиваше като на подплашен заек как да продължа напред и се справям с трудностите, които животът неспирно ни поднася, когато най-малко очакваме, когато си сам, и не можеш да очакваш кой знае каква подкрепа отвън.
В тази година открих силата, че мога. Но не без това да повярвам. Не без преди това да си върна мечтите.
Преди две години си спомних как се мечтае. Отнякъде вярата, че мога да опитам и изпълня мечтата си от двадесетгодишна, неизменната, истинската, ме облада без да ме пита дори...
През изминалата година се научих често да я търся, нея мечтата. И дори изпитах, че само тя ме прави щастлива. А в щастието и увереността си, намерих силата, за да се боря да бъда щастлива и не предам себе си отново...
Истината е, че не постиженията в социума, не материалните придобивки, не дори излетите в далечни или близки страни, приятелите, семейството и рожбата, откъснала се от теб, любимият човек, близки, градят щастието ти, а самият ти, когато следваш мечтите си, защото тогава просто имаш силата спонтанно да правиш щастливи и тях!
Сърцето ми беше откраднато тия дни, защото душата не успяваше да завладее тялото ми така, както само тя умее, поне от време на време, няколко откраднати мига, за да се изпълня с щастие, както само изпълнението на мечтата може да дава, но съм спокойна - знам че е наблизо. Щом изляза навън и очите ми срещнат динамиката на движението, душата ми нахлува с най-причудливите образи, за да ми покаже, колко е силна връзката ни и тогава сърцето ми започва да бие, сякаш отново за първи път виждам глътката въздух от този свят... (Мамо, благодяря ти, че толкова много си ме искала!)
Намерих и лекарството – малко движение, малко музика, малко излизане навън, фантастичен филм или приказка, са достатъчни, за да се развихри въображението, да се изпълня с енергия и направя щастливи близките си по пътя към мечтата ми...
Не мога да позволя да се изграждат прегради между мен и нея.
Затова предстоящата година ще е трудна. И само се моля сърцето ми да намира сила да успява да преобразува енергиите с отрицателен знак в положителна сила.

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails