Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

18.9.11

Образи




Наблюдавайки я, естествената й артистичност отново ме пленява и ме отнася във времена назад, когато може би съм била на нейна възраст...

И припомням себе си безбрежна, със своите по детски още чисти мисли и усещания. Как бях забравила само обичан трик за разтоварване в мигове разговор със себе си...

Как обичах пред огледалото да се превръщам в дама от приказките и как цветовете искряха на младата кожа и в блясъка на очите. Не, от гледалото ме гледаше лице, моето и не, същото всъщност, което днес виждам само сутрин преди да поема по бездиханния път към работното място...

Защо така се случва, че забравяме лицата си.

А цветовете може би все още толкова ми отиват...

Взела съм си туш. Много малко ми остава до първия щрих.

После ще събира черно-белите образи, целунати може би в нежно розов ретро стил тук-там, и ще ги пръсна, за да ги видите...

:)

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails