Знаете ли, че когато пиша се разхождам в най-розовата гора. Между стволовете на цъфнали вишни. Пристъпвам без да бързам, без пътека, спонтанно завивайки между тях и прегръщайки влажната им топла същност...
Странно е нали, че когато тръгнеш да прегръщаш дърветата ти се струва, че са тъжни и самотни, и с ръцете си искаш да им придадеш цялата си любов на която си способен. И после откриваш, в тихия шум зад грапавата кора как текат сокове, и не ти, а дървото те пълни с живителна сила и ти показва как в разчетеното навярно погрешно страдание ражда най-прекрасните цветове, с които посипва света наоколо и го прави по-различен, по-красив, по-топъл, по-вълшебен и именно с това по-истински...
Може би като дърветата се научих да бъда сама и открих, че да танцуваш можеш и сам, а това ти дава криле...
Не, дърветата никога не са сами. Погледни, как сплитат клони, как се наговарят да навеждат снага на една страна, как пеят в хор една песен, как си делят земните сокове в корени, сплетени не за да бъдат верига, а да бъдат най-здравата връзка...
Разхождам се в моята розова гора, прегръщам ствол след ствол, чувствам се себе си и съм готова да дам ласката, от която всякога самата аз съм изпитвала нужда...
Ех, мили ми приятелю...
Имах най-мръсната и неподготвена Коледа за целия си живот и може би най-желаната и изстрадана... Неспокойните празни дни, сякаш замряха с невъзможността да достигна до споделянето в нета...
И мога да кажа, че не изпитвах липса, и си бях цяла, също, така, както всеки път когато сядам пред екрана и редя знак след знак съм цяла.
Един период завърши. Един преход е към края си.
Връщането към миналото, включило се несъзнателно преди 3 години, приключва цикъла си. Годината на заека преминава, сварила ме неподготвена, не в плана ми, да горя и изгарям... Бързах към Дракона. И откривам в прехода поуката, която годината ми е дала, смисъл, търсен от същността ми от раждането...
Когато човек изпълни обикновените си мечти, идва ред да спре да се страхува да изпълни истинските си съкровенни най-горещи желания и бъде себе си!
Силата на Дракона всъщност винаги се е използвала, за да се спаси сърцето на Заека.
Обичайте се!
И започнете първо от себе си.
Поне за себе си ми се ще да го изпълня :)
Честита Нова 2012 година!
Няма коментари:
Публикуване на коментар