Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

7.7.13

За придобитото и вроденото в личността ни, като щрих




Когато бях малка – как мразя само този израз, но това е най-точното определение – си мислих, че хората стават такива каквито родителите им съумеят да направят.
Малко първично звучи като подбор на изразни средства, но така с половин ред се предава вярно цялата философия на живота, до която си достигнал, след като той отново ти е поднесъл с лека усмихка друга истина.
Опитът ми с децата не е голям. Дори бих казала е на ръба на острието, съдейки по постоянните конфронтации с навлизащия в пубертета Дракон. И докато все още Втория ти дава възможност да подсладиш пикантния хап от Първия, откриваш другата страна на огледалото... И разбираш, че понякога си безсилен срещу характера, носен в гените...
Наблюдавам Малкия и откривам маниери, които няма как дори да ги е зърнал от нас. И когато, показвайки му бурканчето с останалата от обяд храна, която той категорично отказа да приеме цяла зарави вкусовите си непредпочитания, извършва многозначително извръщане на глава към лявото си рамо, с навеждане на брадичката към тялото и едно замръзнало „кхкъъъ“ като гримаса за секунди и в същото време многозначително изражение „Защо ме занимаваш с неприятна храна?!“... Не ти остава нищо друго освен да приседнеш кротко на масата до него, полагайки нещастното бурканче, и да го приемеш като една личност, на която й предстои да разгърне целия потенциал, който природата й е дала.
Поздрави!
Давайте криле на децата!
Това поне мечтая за себе си :)

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails