Това са най-удобните обувки, които някога съм носила. Мека подметка, която не просто се извива по стъпалото ти, но сякаш го прегръща и в най-интимна прегръдка го кара да се разкърши. Дори ходенето бос не създава такова усещане за гъвкавост и свобода...
Радвайки се на събудилите се усещания от допира с вдървеното ходило, осъзнах, осезах, как една подметка подчинява цялото ти тяло и гръбнакът ми се възроди в някакви движения отпреди десетилетия, заигра и се постави изправен, субиди се всеки прешлен.
Едни сандали за десет секунди създадоха чувство на телесна свобода, динамика, мобилност, независимост, сила, младост, енергичност, власт...
И както, отдала се щастливо на вибрациите от физическото откритие, пресъздадох асоциация:
Всъщност, колко е важно на какви основи стъпваме. Според това на каква се подлагат краката ни, сами определяме, доколко свободни да бъдем. Защото следвайки модата в не много удобната обувка, сами отнемаме от гъвкавостта си и се поставя в калъф в чисто физически план - защото изкривеното стъпало, рефлектира на поддържането на тялото и от там на свободата и волността му да извършва разнородни движения. А подобно отнемане от баланса ни и отцепване на движения ни ограничава да изявим потенциала и възможностите си, от което няма как да не се почувсваме нещастливи и обезкуражени. Всеки неуспех си има своите обувки: високите ни поставят в дистанция с другите, ботушите ни правят флегматични и отпуснати, сандалите, сякаш развързват езика ни, дебелата подметка ни прави тромави и в мисленето...
Така усетила жизненост в ходилата си, изправила гърба, което неминуемо се отрази и на кръвообращението ми, погледнах детето в количката по-щастливо, разкърших снага и бях готова да превзема земи...
И си помислих колко заточена досега съм била... в неудобни обувки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар