Може би просто трябва да си наложиш план да живееш. Едва ли има по-заслужаващо си целеполагане, когато равносметката горчи, като кора на престоял лимон.
Каква беше приказката: Когато животът ти поднася лимон, направи си лимонада! Е, заслужава си да опиташ, дори когато от изстискания цитрус би се получил по-скоро тоник. Като си помисля, че към него върви джин, духът няма как да не се върне. В края на краищата има хиляди начини да се спасиш от някоя невроза. И да поставиш точка, разбира се.
Животът също като децата обича не само да знаеш, че го обичаш, а да му показваш това си отношение. А аз забравих в галопа по оцеляването да показвам преди всичко на себе си, че трябва да се обичаш, и да се цениш... Няма как да хвърчиш в облаците, разбирай бъдеш себе си, да цъфтиш, ако не отделяш по малко време поне за губене.
Развлеченията ми липсват. А пътешествието ме жадува :)))
Някой ден ще се науча да си знам цената...
Няма коментари:
Публикуване на коментар