Да се приемеш!

Днес ми се случи нещо много интересно. За първи път се видях отстрани. На пръв поглед нищо особено, особено като се има предвид, че от детството си добре умея да се поставям на мястото на другия и да виждам с хиляди очи. И може би, именно в това е проблемът, че винаги съм била прекалено, как да го кажа, съсептибъл...
Днес, не анализирах с очите, нито с ума, а с тялото си. Дължа го вероятно на онзи материал, който прочетох вчера за интуицията, и която, очевидно, разбрах със "стомаха" си.
За минута, случайно отклонени мисли, докато чакам на светофар с моето бобено зърно, си дадох отговора на въпрос, който ме измъчва през целия ми съзнателен живот до момента.
И изведнъж един катарзис свърши. Защото, макар и отговорът да не е приятен, ми позволи, освен да дишам по-свободно, и да се примиря, а това в случая не значи нищо друго освен - да се приема!