Списъкът на щастието

Иска ми се да се науча да свиря на виола - не се шегувам - това от скоро. После може да пробвам да обуя едни палци, поне да опитам и ощастливя онова 5-годишно височко момиченце и му кажа, че за поривите не е от значение това, че краката ти са леко х. Зимните кънки ги имам. А делтапланерът ме чака някъде на север, или юг, няма значение. Трябва да си припомня как се прави гмуркането във вода и да спра най-сетне да се страхувам от нея. Трябва и да измеря дали все още мога да отсичам дъха си и бъда точна...
Толкова много неща искам да направя. И все са материални, този път, и все лесни :)
И да, да не забравя да вържа хамак в овощна градина напролет и прочета някоя позабравена приказка за възрастни от типа на галактическия стопаджия. Междувременно мога да се науча да грундирам платна и да изхвърля охрата от тубичките най-сетне, както и да изтръскам перата от прахта и покръжа малко по на север.
Някой ден ще си купя къщата в Родопите, която съществото у мен силно желае (името на планината може да няма значение). И ще правя домашно сирене. Ще посрещам гости и ще разказвам приказки.
И ако тогава устата ми вече спре да целува, ръката ми все още ще гали.
Сега обаче първо искам да открия малко древна китайска философия в забавено движение... ;)
Да, и любопитна съм да пробвам как излиза звукът от един такъв музикален инструмент като гайда.