20.12.13

10 години без част от сърцето ми


Не разбирам Църквата. Или по-точно не разбирам човека, който слага ограничения на волята си и на чувствата...
Според Православния календар днес е последният ден преди Коледа за извършване на помен.
Сякаш хората умираме или се раждаме по график и разписание.
Не го разбирам, но явно го спазвам след като години наред сме приели този ден за поклон.
Не знам как минаха десет години.
Все още някои картини са пред очите ми, сякаш случили се пред миг.
Но същевременно в душата ми зее пропаст, която не може да бъда заздравена с каквото и да било.
Все още съществото в мен може бързо да се изпъне като струна в гневен изблик.
Защото все още смятам, че не беше и не е справедливо.

Но казват Господ си знае делата.
Като пак се опитваме в собственото си неразбиране за света и живота да Го принизим и му даваме някакъв макар и грамаден образ на палач, който да отсъжда кой да живее и кога да умре...

Дълги години бях отрекла Господа.
После отново се върнах към Него, в слабостта си да бъда окриляна от небесна сила.
Това откъсване не ме направи нищо друго освен самотна частица във вселена, която се движи по своя си ритъм. Не ми върна сестра ми.

Днес отново говоря с нея на ум. Няма как да е иначе, защото тя е част от мен.
Разказвам й за бебето, което след толкова години е дошло при нас, за баткото, с когото обожаваше да прави дяволии...

Казвам и, че съм все същата летяща ламя, но и някак друга... И че ми липсва да си поговорим, да й досадя, да й дойда на гости в труден за мен момент в дома, който трябваше да е неин... Все още си представям как заговорничи с момчетата, а аз се разхождам с нейното момиченце, защото тя трябваше да има момиченце, на което и аз да се радвам...

Не знам кой е по-несправедлив - Живота или Смъртта. Не беше честно. И няма успокоение. Само привикване с болката, с липсата... Но по-тежкото е, че не й беше даден шанс да изживее живота си!

Няма как да стигна до гробището днес. Не ще отида и до утре.
През годините не успях да я намеря там. Нито свещите откриха лика й.
Остана ми само вярата, че може би там, в едно друго измерение тя е Ангел, който мога аз да обичам оттук.

Невъзможно е да се каже Сбогом.
Но ти лети, сестриче, и не се занимавай с нашите прости тленни дела...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails