Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

14.3.15

Като снеговалеж през март



Времето днес така точно отразява вътрешното ми състояние - емоции и мисли... Този сняг, хем, е вълнуващ и запленяващ с белите си снежинки на парцали, които напират да влязат в прозореца ми в някакъв хаотичен неорганизиран колективен танц, хем, е някак плашещ, грустен (нарочно употребявам тази полу измислена дума, заради усещането, което предава със звуковете си) и отблъскващ, защото времето му е нетипично и би трябвало да отстъпи място на минзухарите по поляните...
А на мен ми пасва. С всички емоции, които създава на една волна птичка божия...
Днес не съм волна.
От известно време не съм...
И е уморително, и тъжно, грустно.
Иска ми се като зимата, да покрия всичко с две педи чистотата, за да започна всичко отначало, окъпвайки се в слънчевите лъчи като цветовете на хиляди фрезии...
Имали ли сте такова желание за край, на всичко, и за започване на всичко отначало?
Може би е характерно за началото на 40-те...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails