Преди време неусетно изчезна усмивката ми
Открих че съм загубила и думите
Знам че все още ръката ми се движи и с лекота
Ще нарисува нови планети
Още не е късно
Да окъпя душата си в пеперуден копнеж
Още не е късно да повикам цвета на дъгата в очите си
Чух
Тихо да плаче
Душата
Зад нехлопнала тежка врата
Стенеща
Като вековна гора
Под пластове
Кафява ръжда.
Протягам ръце
Къпя лицето си в дъжд
Усещам вкуса му
На детството.
Ето хващам я
Да блика кръвта
Там вътре отново
В сърцето
Душата танцува
Тя е дете
Което обича
Да лови пеперуди
Няма коментари:
Публикуване на коментар