ехо

Ще  те обичам безумно много

Дори когато си далече

Далеч от мен

Ти знаеш че

Разстоянията не биха ме отказали.

Ще те обичам безумно много,

Дори когато сложиш

Космос между теб и мен,

Защото мигар можеш

От любовта си да се отречеш,

Дори когато само вятъра самотен чуваш

Как връща твоите глухи мисли.

Обичам те безумно много

И пак ще бъда с теб

И пак в небето ще кръжа

Кат птица

Ястреб

Да браня теб от злото

Нищо че отдавна

Изтрил си от сърцето си

Следа за мен...

Обичам те безумно

...

И в мъката дори ме правиш пак щастлива

Усмихвам се

Че мога тази дума

Да изрека в ума си силно.

С това трептя,

С това съм аз.

Благодаря, че позволи ми

Да те докосна макар и непозната,

Че позволи ми да вкуся

От устните ти нощем...

И още тръпна,

И още се разливам,

И още океан от слънчогледи прекосявам,

За да те погледам

В съня ти необезпокояван

Обичам те, мое слънце