обърната усмивка

мислех, че никой няма да забележи тъгата ми.
а тя се бе отпечатала на лицето ми,
като воден знак,
в бръчките на скръбта...


днес обаче целуваме малкото,
като никой друг,
и това маркира душата ми,
да си повтаря,
че има го него