Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

23.1.16

акордеон

вчера минах край мъж,
всъщност бяха двама,
от двете страни на подлеза,
съвсем случайно...


който свиреше на акордеон,
не обичам акордеона,
от детската градина още,
има нещо чуждо в него,
нещо убийствено и смъртоностно...

мелодията калкото беше не необичайна,
толкова и не наша,
пак онези специални мотиви,
които за части от секундата водят кръвта ми до кипване,

и докато преминавах, слизах, вървях, изкачвах, и се отдалечавах,
от дългия подлез,
краката ми, колкото въображаемо, толкова и осезаемо, сякаш в други измерение,
танцуваха огнен танц в енергично отмятане на краката
от тазобедрената става
в шпиц
остро до болка
във пръстите...

харесванията не са случайни
не можеш да заличиш
от гените си
силните влюбвания на прабаба си
или прадядо си... вярвам

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails