Този май. Този май как ме раздира... Между цъфналите акации и черници. И онази черната с косата... Медът е светъл и летлив, прозрачен. Смъртта - лепкава и жълта. Той е тежко сладък. Тя - мъгливо мръсна. С тютюнев привкус във устата. А аз съм земята. Мокра. И рохка. Даваща живот. Жена съм. Майка на двама сина. Посадих семе. Мак и метличина. Този май. Как само ме разкъсва. Във ярък цвят. И жълто мръсно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар