Все още обичам маргарити,
Въпреки миризмата им, която не понасям.
Можеш ли само да гледаш
Нещо, което обичаш
Без да докосваш
Без да надушваш
Като крехка картина в снега?...
Още обичам фрезии
Да ги поглъщам с аромата им от ръцете ми
Където са се докосвали
В цветове, които събуждат
Очите ми право във мозъка -
Ах, това лилаво, и слънчево жълто,
Розово, бяло
В най-лъскаво плътно зелено...
Колко стръка фрезии
Можеш да събереш със дланта си?
Бих държала ги с двете ръце...
Започнах да обичам божури
Този надиплен кичест в розово цвят,
Чиито аромат никак не помня,
А само някаква много странна
Милувка, идваща от времето ми назад
В двор, където въздухът докосва сърцето ми...
Помня и онези градински най-нежни в цвета си
Прелестни дребни уханни карамфили
Във сребърнозелени стебла...
И гарденията бяла ухае,
А орхидеите в цвят на седмата чакра
На прозореца ми цъфтят...
Всичко,
Всичко
Започва от една маргарита...
А докато седна
Забравих
Стихотворението от пет реда,
Което преди малко сътворих...
Няма коментари:
Публикуване на коментар