10.5.22

Надиплена реч

Нещо стиска гърлото ми.

Не знам какво е.

Или може би не знам кое от всичко е.

Тъкмо се зарадвах, че мозъкът ми намери път към заглавие и Духът се заигра с идеята.

Заглеждам се в небето на Ван Гог

И искам да му се отдам

Така, както аз мога да пътувам в

неговото небе.

Вътрешно съм намерила решение,

Но не знам осъществимо ли е.

Аз нося нещо от Йоана Рилския,

Знам, че ще се справя.

Трябва само да облека пещерата му

в съвременна форма

за отглеждане на гении...

Вече не ме е страх 

да вървя 

една -

едно е моето число!

Търся си пещера 

с голяма скална веранда,

побираща село...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails