Няма да казвам, че е странно как отново целият свят се е събрал на кълбо при слънчевия ми сплит. Не бих казала, че това е лошо. Топката е светла и мога да си играя с нея като огромен магьосник. Сега мога да управлявам слънцето. Нали самата аз, съм слънце, крайно време в този процес да има съзнателност, а не обратното тя да бъде последствие от реакциите в кълбото.
В момента искам да кажа толкова много. И се радвам на това, защото преди дни, не чувствах, че има какво да споделя със света. Може би най-празна се чувствам тогава - когато няма какво да споделя на света.
Целият ми живот е изграден от думи. Не от мисли. От думи. И смятам, че няма по-прекрасно средство да си играеш или да бъдеш съчетавайки се с думи.
При мен е светло.
Винаги е светло.
И когато плача, и когато се смея, и дори когато съм в някаква пауза пак е светло.
И така, сега ще редя думи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар