18.10.09

Like a Bird }}}}}}}}}}}}

Имам „заредени” теми от два месеца. От две седмици се "боричкат" 2-3 темички, които да споделя. Но някак, някак не са изкристализирали, не са готови...
Още повече, намирам се в някакво особено състояние. Предполагам случвало ви се е – да се чувствате без причина ограбен. Властта да го променя е в моите ръце :) Просто делничният ден отново ме поде така както си знае, мятайки ме от задача на задача без да ми остава секунди да си взема дъх и да се усетя, че съм жива...

Не!

Този път не искам да е както миналия. :)

Чувствам как крилете, които съм прибрала от около месец, сякаш всеки момент ще се разтворят и ще ме надигнат отново...


Имали ли сте това усещане, че летите. Да си представите как мускулите на нещо, което физически не притежавате, но в същото време, така осезаемо физически усещате, се напрягат...

Това лято се научих да летя с криле. И Бога ми, смея да твъдя, че е божествено :)

Достатъчно е да си представите, че сте птица. Аз съм избрала нещо от рода на ястреб – всъщност, няма значение. Но силата на крилете ми е голяма. Както и остротата на погледа ми.

Когато се рея. Вече не съм птица. А вятърът, който се носи. Също както предполагам птиците мислят за себе си горе в небето.

Усещането е невероятно.


Да е отвлечено?!
Да. Може би?!
Не.
Просто, трябва да искате силно да видите някого :)


Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails