Да сънуваш обаче световно унищожение ознавача,... че вероятно нещо в живота ти не е наред и излиза извън твоя контрол. Със сигурност това, което аз разчитам е, че начинът ми на живот застрашава май здравето ми...
След ден, събота сутрин, се събудих като труп, с болежки, тук и там..., които ме изплашиха, а аз лесно не се плаша от болежки...
Действително миналата седмица натоварих организма си допълнително с ново изпитание. След месец ме очаква още едно...
А ежедневието ми е натоварено... Изглежда допаминът добре си беше свършил работата да поддържа тялото ми бодро, въпреки недостатъчното сън... Но явно беше до тук. Не само съзнанието ми, но и тялото ми дава сигнал да прекратя състоянието на еуфория, в която се опитвам да се поддържам почти постоянно малко повече от половин година... Очевидно човек трябва и от еуфорията и силните емоции, макар и положителни, да си почива от време на време...
Правили ли са ви впечатление хора, които постоянно изглеждат щастливи, винаги са усмихнати, жизнерадостни... В живота си съм срещнала две такива момичета. Поведението на такива хора винаги силно ме е впечатлявало. Тези лица внасят в компанията на други невероятен живот, стават душа на компания, любимци са, всеки иска да се докосне до тях... На пръв поглед могат да ви се сторят не достатъчно интелигентни и лековати, но повярвайте ми в тях няма нищо повърхностно. Напротив, ако допуснете подобна оценка, най-вероятно вие имате проблем в тази насока...
Зад маската на постоянната жизнерадостност и леко посрещане на препятствията, се открива един човек, който много често успява успешно да се справи със сериозни проблеми, да понася болка, стоически да се справя и да разсъждава доста трезво... ... без да натоварва околните със собствената си персона и душевни терзания... За мен без съмнение такива хора притежават огромна сила... Често колкото и парадоксално да изглежда, те са самотни... Защото другите се зареждат от тях, но никой не се сеща да ги попита от какво те се нуждаят и дали не им се плаче...
Докоснах се до тази сила.
От дни осъзнавам, че животът има закономерна цикличност.
След годината на прилив, в която открих толкова много, следва да се оттегля назад и да изведа смисъла за себе си от придобитото... Открих отново радостта да чувствам, простора на хоризонта, многократността на човешкото лице... Беше година на огъня. А сега след стихията на чувствата ми предстои да изградя духа... :)
Вероятно този текст ще се види странен някому. Но не съм твърдяла, че посланията, които ще отправям, ще са директни. За хората, които са запознати с тази материя, знаят какво имам предвид (макар че не мога да се меря с тях – разчитам на случилото ми се и собствената интуиция, не на теория). От полза ще е за тези, които минават по същия път...
Няма коментари:
Публикуване на коментар