Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

20.1.10

За раждането като раждането

Не знам каква е тази човешка практика да крием болката.
Всеизвестно е, че раждането на дете е болезнен процес.
Още от осъзнаването ни като момичета знаем, че един ден ни предстои да станем майки и раждането на детето ни ще е болезнено. И като че ли още от тази крехка възраст страхът от раждането се вкоренява в съзнанието ни.
Защо, когато станем зрели жени вместо да се научим как да бъдем готови за болката при раждането, ние се оставяме тя да ни помете в шока от болезненост в деня, в който би следвало да да се радваме най-много...

Раждането боли.
И то боли ужасно.

Обяснявам си, че в много по-голяма част следродилната депресия се дължи именно на този шок от болката, която е вкарала в такт всяка фибра от тялото ни по време на родилния процес. Да, вярно е, че съществува хормонална пренастройка на организма след края на бременността, но смятам, че за съвременния човек тя е просто една от многото, с които може безпроблемно да се справи. Да, предстоят нови ангажименти, свързани с родителството, които може би притесняват... – но помислете реално дали тези девет месеца на бременност не са достатъчни на жената, за да приеме предтоящата промяна в стила й на живот, които и налага малкото скъпо човече...


Истината е, че не сме се научили все още как да посрещаме болката.
Разчитаме на „митове и легенди” предавани от жена на жена, свързани с раждането, които в много случаи са недостатъчно пълни, просто защото отразяват само една гледна точка на една ужасена от случващото й се жена, и много индивидуални, които не само, че не ни помагат, а напротив ни захвърлят все по-дълбоко във вихрушката на страха, заради предстоящото ни непознато и това, което се случва с/в тялото ни, когато моментът настъпи.
След като преодолеем малко стреса си разказваме страховити постъпки, в които сме били главно действащо лице в родилния дом, за лекари, акушерки, отношение, системи, упойки...


Всъщност истината е,
че раждането боли.
И че това е един естествен физиологичен процес. В който, уви, лекарят може да вземе някакво участие, когато не дай Боже се появят усложнения. И цялата сила да родим е само в нас. В нашата воля и съзнание да се справим.
Но затова са необходими познания. И желание всичко да мине, както трябва и вяра, че можем.


Раждането боли. И подготовката трябва да започне именно от тук. Но не като си уредим родоразрешение чрез цезарово сечение, защото така само заобикаляме болката и всъщност не я решаваме.
Секциото също боли. Родилите по този начин ще потвърдят. Много по-рисково е – първо, операция е, второ, използва се упойка... Секциото боли много повече след това, а раната зараства много по-дълго...


От къде да се започне?
Първо. Информирайте се в подробности до степен разбиране за процеса на раждане. Това дава невероятно успокоение и облекчение, а в ДЕНЯ полза. Раждането след придобиването на тези знания не изглежда така неизвестно, непознато, митично и страшно.
Второ. Започнете упражнения за укрепване на перинеума. Така мускулите ще са подготвени за изпитанието, което им предстои. Ще са еластични. Ще можете да ги използвате при даването на живот, ще ви помогнат.
Трето. Овладейте техниките на дишане при раждането. Уви, това не става по книга. Споменавам го от опит. Обездвижването, стресът са ни отучули да дишаме пълноценно. При мен беше най-слабото място, въпреки подготовката ми. Но тя беше повече на книга. Самостоятелно. А дишането страшно трябва. Защото болката го изяжда, а липсата на въздух още повече увеличава болката. И в един момент чувстваш, че сякаш не можеш да си вземеш дъх. А нито лекарят, нито акушерката могат да дишат вместо теб.
Решението е просто. Оттренирайте дишането.
За тази цел – намерете действащ курс по безболезнено раждане, воден от компетентна практикуваща/практикувала акушерка в малка група или индивидуално. Тя ще ви обясни дишането, запознае с техниките, ще ви покаже, ще ви обучи. Когато родите ще осъзнаете какво богатство ви е предала! Защото именно то, което е изяждано от болката, когато е правилно може да я контролира...
Направето го сила!


И не забравяйте, раждането боли! Но сега болката ви е подвласна, защото имате сила! И не забравяйте, че именно когато ви се стори, че идва краят ви... Всичко започва!
Тогава усещането за болка спира. В тялото ви се събуждат скрити сили и остават само минути, в които се изисква да сте активни, докато видите малкото прекрасно вашето невероятно влажно и топло детенце...

И не забравяйте раждането боли и трябва да сте подготвени да го посрещнете, и от физическа гледна точка, и от психическа, за да не ви зашемети и отнесе в криволиците на обърканото съзнание за известно време...
Сериозно ли?! Има жени, които цял живот не могат да преодолеят шока от раждането и се оставят да подяжда психиката им...

Последно. След раждането не се притеснявайте да споделите колко ви е боляло. Говоренето облекчава и за минути стоварва години тежест.
Не знам каква е тази практика, още повече не ми е обяснима, защо темата за болката от раждането се избягва да бъде подвигана пред родилката след изписването от родилния дом. Всички се суетят около бебето и някак митично избягват да се докоснат до съзнанието на жената, дарила го с живот. Да, така е, то е толкова желано, красиво, невинно и нежно! Но майка му в тези първи дни има повече нужда от човешко внимание, нежност, разбиране, топлота и обич... Така че въпросът „Как си?” или „Много ли боли?” не е неуместен! Изслушайте, помълчете и прегърнете, това е достатъчно! :)

Раждането боли – и какво от това?! :)
Нали Силата е във вас! Посрещнете бебето си със самочувствие и усмивка – радостни, че го виждате, радостни, че сте властвали над болката и сте се справили успешно, активно и волево с предизвикателството - раждане!



Посвещавам на всички акушерки и невероятни личности, които познавам – Елка Добрева, Нели Маринова, Румяна Манчева, Надежда Желева, Елена Василева, Марияна Алексиева, Даниела Дончева, Симеонка Манолова, Йорданка Димитрова, Красимира Александрова, Оля Михова и други, чиито имена не помня и хилядите останали, които въпреки проблемите в нашето здравеопазване продължават да дават живота в ръцете ни! Благодаря за всеотдайността и сърцата, които носите!



Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails