Но най-важното е
да си позволим да се обичаме и да сме уверени, че това, което правим, мислим, творим, мечтаем, желаем, дори плачем, е в хармония с вътрешното ни аз.
Мина още една година.
И странно някак вече не се страхувам от нарастването на броя им.
Не ме плашат и бръчиците, които все по-осезаемо започват да осейват лицето ми. Всяка една от тях е мой смях, радост, страх, мъка, плач, копнеж, устрем... А всички те са ми скъпи :)
Никога не съм се чувсвала по-цяла. Напротив, всяка година печеля себе си...
Нямам представа какво всъщност значи "криза на средната възраст", но мога да кажа, че нищо не прави един човек по-богат, по-силен и по-красив от една криза.
И мисля, че това е невероятна възможност и шанс да се преоткрием, да се разберем, да се синхронизираме със света и околната среда, за да СМЕ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар