Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

3.1.10

Годината е пред нас! :)



Втората серия от четири почивни дни свърши... Гадост, нали?! Всъщност, не знам. Вчера се чувствах заредена и готова да преобърна планини. Предполагам, че е било така при всички... Но в предпоследния ден знаем, че има още един почивен...

Защо тогава винаги денят, особено вечерта, преди началото на работната седмица ни действа толкова стресиращо...
Починахме достатъчно. Ядохме много... Губихме време... Опускахме... Почивахме активно.

Всъщност част от проблема е видът на почивката, която имаме. Колкото по-„размазваща” е, толкова стресът преди делника е по-силен.
Не сте ли забелязали, колкото по-активна ви е почивката – сменяте места на пребиване, срещате се с десетки хора, изпълнявате куп задачи, движите се повече, отхвърляте поне 2/3 от предначертаното и... Просто, в понеделника богът на Щастието би ви завидял... :)

Друга причина... Въпреки продължителната почивка, тя не ви е стигнала да се наситите и компенсирате потребността да бъдете заедно с любимите си хора – най-обичания човек до вас или и детето/децата...

Трета причина. Защо винаги когато си помислите за работата, на която отдавате най-голямата част от живота си, ви се иска да легнете и да не мръднете, сякаш настъпва свършекът на света...

Помислете пак.

Защо?

Ако е причината е първата – решениято е най-лесно, изисква само малко ентусиазъм, енергия, избор на занимания, контакт с хора, организация и... готово. И липсата на пари, спортен екип или прочее от сорта, много добре знаем, че не са причина за извинение... (А ако наистина е така, то проблемът е по-дълбок и се налагат по-сериозни мерки за справяне.)

Когато времето не ни стига за близките е: или защото сме влюбени до уши и просто никога не ни стига времето да бъдем с любимия – простено ви е в този случай, гушкайте се, и пазете съкровенните моменти, в живота ни са малко и никога не стигат; или защото сме поели повече ангажименти, за да осигурим материалните блага за семейството, което естествено е за сметка на свободното време с любимите хора.
Коварно. Жестоко. Но ако се спрем и се замислим, направим точна равносметка какво точно искаме, защо именно така сме подредили приоритетите си, може би ще открием, че всъщност това е изборът ни, същността ни... Тогава? Животът е един. Ваш е. Преценявайте.

Ако обстоятелствата налагат такъв режим... Помислете не се ли налага да изясните какво всъщност искате вие самите. Дали не можете да споделите и обсъдите потребностите и желанията си със семейния си парньор? Не е ли крайно време да си разделите отговорностите и да признаете, че не е редно едният да е натоварен само с осигуряването на средствата, другия с домакинстовото и децата, а че разпределението би могло и да е друго... Или дали не е възможно да се включат родителите ви, за да ви помагат от време на време... Помислите и за друго работно време, длъжност, работа, местоживеене... Решения винаги има, стига да има желание и взаимност.

Животът ви изглежда идеален, погледнато от страни. А се чувствате ужасно като си помислите за работата... Какъв всъщност е проблемът? Работата не ви удовлетворява, шефовете са ужасни, не се разбирате с колегите или на работното място отдавате цялата си енергия и същество и после се чувствате ограбен... Каква жертва правите със себе си ходейки на работа, която не ви коренспондира?

Не мога да дам отговора вместо вас.
Той е във всеки. И колкото и да го кътаме и да го подтискаме дълбоко в душата си, той винаги се изтласква на повърхността... Нежелание, липса на тонус, раздразнение, гняв, стрихавост, нервност... – това е лицето на потъпканата ни същност...

Добре, да експериментираме - ако знаете, че светът ще го има само още една година, какво бихте правили през тези 365 дни? Изключвам безделието и пр. И тогава се искат средства за поддържане... Какво искате да направите, за да сте просто вие, за да се чувствате удовлетворени от това, че сте живяли?

Направете го!

Повярвайте си.

Бъдете дръзки. И поривисти. Тази година е на Тигъра. Значи от годината полза ще извлекат предприемчивите и решителните! Дерзайте!
А аз ви желая успех! Годината е пред нас! :)

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails