Ще се затворя в стая,
Където не прониква, ни звук, ни шум, ни светъл лъч.
Ще съм докоснала земята,
С нозе усещащи хладнината,
В асана,
В която токът
от върховното седем,
пленява тялото ми и ме изцелява.
Защо?!
Защо.
Отново чувам,
Шума, но в красотата,
Която кара ме цветове прекрасни да сънувам.
Обичам те живот, това е ясно!
Но струва ми се, че повече ти давам,
Нима не чаках твърде бясно?!
Да, Слънцето понякога избухва,
Понякога изстива,
А по-добре е да пътува...
Това е вярно!
Релакс.
Мечтай!
Няма коментари:
Публикуване на коментар