Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

14.3.10

Не ме докосвай! # Don’t touch me!



Можеш ли да си представиш как,
когато мисля за теб
в устните ми навлизат
хиляди капчици кръв...
Стават плътни и меки
и се разтварят в сладък копнеж
за допир до твоите устни...
Можеш ли да си представиш
как хиляди клетки
надолу по тялото ми
отварят сетивата си
и започват
да усещат всеки полъх,
светлина и пръски вода.
Познай къде съм!
И мисля за теб.
Но не
защото те искам,
прости ми,
а затова,
което ме караш да чувствам...


~   ~   ~

Can you imagine how,
When I am thinking about you,
Thousands of drops
Are filling out my lips...
They are becoming full and soft
And opening with sweet longing
To touch to your lips...
Can you imagine how
Thousand of cells
Down of my body
Are opening
Their senses and
Beginning to feel
Every breath of air,
Light and spatter of water.
Guess where I am!
And I am thinking about you.
But not
Cause I want you,
Forgive me,
But cause of that
You make me feel...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails