Успехът има различни мерила. Той е с различни измерения. За повечето хора се измерва в просперитет, виждан в материални блага и добра служебна позиция...
Но има една специална "порода" хора, които материалното не ги задоволява... Тяхното богатство се постига... по друг начин, който изисква комфорт, но е несъвместим с пътя за постигането на този комфорт... поне не у нас :)
На няколко пъти хора са ми казвали, че у мен, сякаш живеят двама души... Едва сега ги разбирам, когато след близо 20 години отново откривам една огромна част от себе си, без която душата ми скита бездомна половината ми живот... И за което съм изпълнена с just love към човек, който едва ли усеща от негова гледна страна от виртуалното пресичане на пътищата ни какво се е получило в мен, но от друга страна съм сигурна, че за себе си може да посочи подобен пример... Но това е друга тема :)
От това, че човек все пак е „социално животно”, другата ми половина постоянно изтласква същностната ми, окупира трибуната на действие и остава водеща – няма как трябва в този живот да се погрижа за материалното, имам семейство и дете, на което трябва да показвам как би могло да гради...
Трудно е. Несъмнено. Все още вярвам, че има една средина, един път, който ще събере тези две мои половини в един образ и ще мога да се чувсвам напълно щастлива ...
Пожелавам всеки да намери път към своето отхвърлено аз, да намери сили да го приюти отново и да се погрижи да го покаже на света, защото именно и само тогава светът е красив и има смисъл :)))
* * *
Този път ще приложа нещо, което е плод на друга бродеща душа... Всъщност нещата са две. И са много близки до мен. С най-искреното пожелание Еви да не изпуска перото и вълната, на която се носи... А моята закопняла душа винаги ще жадува да я прочете.
Успех, скъпа Еви!
~ ~ ~
Разкопчани окови
Помирих се със старите призраци;
пред всичките демони се изправих.
Остана усмивка по загърбено минало –
към нова вселена от днес се отправям.
Везната сега е съвсем водоравна
и сетне е мирно в душата ми.
На плещите мъкнех вината поравно
с капаните – примки в краката ми.
Лицата познах на страхове непокорни –
уж всяко различно, а те са еднакви.
Към края на моите борби преуморни
с окървавената риза ги свлякох.
Обичах така, както другите просят
и мъчно ми бе да пристъпям напред.
С разкопчани окови – пеперуди ме носят.
Животът сега ме чака навред.
21.03.2010
Евелина Пашова
~ ~ ~
На теб
Разкъсваш душата ми със радостни вопли,
с възторзи безумни, въздишки нескротни…
Аз зъзна, треперя, уж да се стопля;
защо ли със тебе съм толкоз сиротна.
Сърцето си мачкам, без право на вот.
Обичам да грея във твоя живот.
Така ще поддържам във някого пламък
щом моят изстина в самотния замък.
За себе си зная, че нямам огнище -
теши ме да мисля – за тебе въглище
ще бъда и радост нека подклаждам…
На теб, мое Его, най-вече угаждам…
22.10.2009
Евелина Пашова
Блогът на Еви
Няма коментари:
Публикуване на коментар