12.6.10

Копнеж...


Нежно ме обгръща ароматът на канела. До мен стигат звуците на традиционна италианска музика. Жадно поглъщам млечната пяна, жажда, с която могат да се впият устни в устни в безпаметно сливане...
Пренасям се в други измерения. Още държа огромната чаша с дъхаво капучино. Но този път ми мирише на водорасли, а бризът закопняло гали кожата ми. Погледът се устремява в безтегловната синева напред, там където се вижда тънка граница в срещата на твърдостта и безвремието...
Откривам, че не са ми нужни чадърът, шезлонгът, нито чашата с капучино, за да изпитвам хладнината на океана. Въздушните маси, сякаш са ме поели и се нося там над брега където хилядолетната вода целува земята, с която до днес не може да се сбогува.

Шшшшшшшшшшшшшшшшшш..............................

Отново вятърът си играе със страните ми и като палаво коте подхвърля разпиляни кичури свободна коса...
Мога да танцувам. Само така, както вятърът може с мен.

......Къдеееееееееееее сиии тииииииииииииии?.......

Толкова е лесно да се откъснеш, за да бъдеш поне миг себе си!
Сама съм. Възможност, която винаги толкова ме е стряскала и плашела и в същото време, за която цялото ми същество жадно винаги е копняло...

Шшшшшшшшшшшшшшшшшш.............................

Представяш ли си колко лесно е да пътуваш...
И от къде извира моето постоянно чувство на любов към живота и света.
Можеш ли да го споделиш с мен?


Вълните се блъскат в нозете ми.
Толкова много ми се плува...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails