На моята Роза
- Защо плачеш? - попита Дъгата.
- Защото никога не успявам да мина под теб. И да бъда щастлива... - отговори, хлипайки малкото момиченце.
- Миличка, а нима като си под мен ще можеш да виждаш цветовете ми? И как би успяла да живееш тогава без моите цветове... които ти носиш в сърцето си?!
*
*
*
Няма коментари:
Публикуване на коментар