Розова приказка

- Жадна съм! – казала Розата.
Не помнела от кога растяла на този хълм. Дните й минавали в радост към слънцето, което давало сила на стеблото й и тя можела да кърши снага нагоре към лъчите му.
- Жадна съм! – повторила Розата, а листенцата й трепетно отговаряли на вятъра,шепнещ й истории за цветя.
- Толкова съм жадна! – притворила пъпки Розата...
И тъкмо, когато сподавила пъпките си към земята, минаващ пътник, прехласнал се по цветовете й, я полял...
Розата отново поела дъх и се отблагодарила на пътника с красотата на цветовете си.


Често идвал пътникът и я поливал. А Розата все така продължавала да се наслаждава на слънцето. И кокетно да отговаря на закачките на вятъра и неговите небивали истории.


Един път до Розата спрял млад мъж, запленен от прелестта й. Жаден той полял храста, нареждайки мили думи за цветовете му.
Не се стърпял човекът и на другия ден отново дошъл.
Поливал. И нареждал, не думи, а бисери.
А листчетата на храста светливо отразявали гласа му.
Цветовете на Розата се напълнили с най-живителни сокове. Станали още по-нежни, искрящи и ярки. Вече никой не можел да откъсне очи от нея. А тя всеки път дарявала своя Човек с най-благоуханния си и прекрасен аромат.
Веднъж Човекът й предложил, за да може да се грижи за нея, да я пренесе у дома си. Розата не можела да откаже. Розите не отказват, особено когато са влюбени.
И така човекът я пресадил до верандата на дома си.
Всеки ден я поливал, грижел се за нея и й редял прекрасни думи.
Но Розата залиняла. И нито растяла така буйно както преди, нито можела да пълни цветовете си така сочно, нито раздавала така аромата си...
Затъгувал човекът. И решил.
Намерил прекрасно място. На хълм. Целодневно облян от слънчева светлина. С бъбрив поток наблизо. И два кичести бора, точно там на най-високото.
Отново пресадил Розата.
Но тръгвайки си, не могъл да се сбогува.
А останал, прегърнал основите на стъблото й, така цяла нощ.
На сутринта започнал...
И съградил нова къща.
Пред къщата му растяла най-кичестатата, богата и уханна Роза, коята някой можел да види...
А той бил най-щастливият човек. Най-младият човек...