А би трябвало да съм доволна.
Защото бера плодове
от това, което съм посяла.
Очевидно съм добър градинар.
Но дали градината е моя?!
Чувствам как създавам,
и навлизам в друга,
и после още една,
като парк,
през който преминавам,
а после ще ида в мойта гора.
Там е пусто.
Няма хора.
Само аз, и мечтите ми, и стотици стволове,
които ще мога да прегръщам,
да усещам мириса на гората,
шума на листата
под краката...
И ще мисля само за теб,
приятелю мой,
когото някой ден
ще прегърна! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар