Титулувана съм отново.
„Мамо, ти си пич!”, възкликва детето, доволно, че за днес приключваме с ученето.
Щастлив. С усмивка, все едно Дяволчето Фют лапа филия, намазана с масло и мед ;)
А аз си мисля, все още колко е малък и колко е прекрасна тази възраст, когато детето е способно на независимо мислене и осъзнаване, но в същото време още невинно, заради факта, че обществото не го е социализирало и клиширало представите му...
Остава ми още малко време.
Много скоро ще е един малък мъж, на който и през ум няма да му мине да нарече майка си с епитет за дефиниране на група представители от силния пол...
„Признай, че е смешно!...”
Признавам. Виновна съм, че урокът по математика, завърши смешно... :)
„Запомни!”, казах му, „3/4 от математиката е мислене и само ¼ - пресмятане, но докато за последното хората са измислили елки, никой няма да ти даде елка за мислене!”
Това е смешното :)
За него ;)
А аз за сетен път се уверявам, че общуването е едно от най-съвършените изкуства...
Няма коментари:
Публикуване на коментар