Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

16.2.11

Предлагам ти ябълка




Влюбеността остана някъде зад гърба ми.
Потокът неспирен от думи, сякаш замря.
Тихо се гушат палави мисли в зародиш,
Плахи да породят отново желание за полет.
Липсва ми жълтото.
Нито усещавам вятър в косите си,
В шепите си пусти този път не виждам лилави теменуги,
Нито аромат на горска свежест усещам,
Няма желание за екстремност.
Болката е тази, която отново става част от живота ми
И властва над тялото ми.
Не, не мога!
Ще оставя тези дела.
Ще се кача на моя делтапланер,
Аз не се шегувам,
Когато казвам, че ще летя.
Ще си сложа моята раничка на гърба.
Трябва ми само лист и молив.
Ще ви пиша обещавам,
Макар и на края на света,
Но затова, мили мои, ми трябва,
Някого, в когото да се влюбя,
Има ли някой, който обича игра на ума?!

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails