Сякаш съм се родила през ноември

Сякаш съм се родила през ноември.

Душата ми безумно очаква нещо,

Все едно отдавна и е издадена присъда

Да бъде посечена.

Ала, душата е странна материя

Повдига се на пръсти,

Толкова неочаквано,

За да целуне крайчеца на луната нощем,

Когато никой не гледа целуващия.

Душата ми носи 1000 очи и 

Прилича на отровен паяк,

Роден през ноември - 

Вижда много,

Малко говори.

Достатъчно да накара сърцето в отвара от хрян

Да бъде потопено.

Оказа се,

Че тялото ми по-добре от мен те помни,

И твоето моето също,

Но твоят дух е чужд на твоето тяло,

За да обича мойта душа...