Сърцето ми толкова много обича, че е склонно да върви като нестинарка по въглен...
Във втория сън детето целуна мъжа по бузата, също както целуваше мен или се целува баща, но тук сравнението беше неуместно и чуждо.
Очароваше се от силата на подсъзнанието, което ѝ бе дало веднага познание, за което всяко съзнание би се блъскало поне година.
Желаеше да издигне в култ подсъзнанието и интуицията, неоправдано отхвърляни като недостатъчни в делника. Създателят ни очевидно друго е имал предвид...
Сърцето и тялото са в синхрон. Все още духът се витае някъде самосиндикално, също като неговия, откъснат от душата и земята, самозалъгващ се в станиол и целофан от бонбони...
За обожаване е тъмната боровинка в черен шоколад, дотолкова че да забрави делника и да събереш устни за кротка целувка без себеотдаване...
Няма коментари:
Публикуване на коментар