Естествено споделих го, в профила си. Не си спомням точно отзвукът, който се получи, но не беше това, което очаквах... Всъщност кой очаква от жена в зряла възраст да й тупка толкова силно сърцето на тема любов... И аз самата май не го очаквах :)
След 6-8 месеца видях пуснат същият клип от едно голямо вече русо момиче пак там, което приемам за скъпо, също Мария :). Едно от малкото жизнерадостни създания, които съм срещала в този живот, което не пести усмивката си и е запазило детската си чистота, въпреки трудностите, с които животът го черпи... и което не знайно защо, според мен, се асоциира със змиите, докато не ми обясни и се оказа всъщност детска закачка, останала да диша години наред...
Бях се замислила и решила да го публикувам и тук в блога си...
Но човек, който имам за себе си за близък, ме „изпревари”, споделяйки го в профила си на социалната мрежа. Реших да изчакам малко, просто, за да не е така прясно повторението :)
А после се оказа, че получих най-хубавия подарък за края на отпуската си... :) А повторението се беше повторило...
Защо така ми въздейства? Освен че бях на тази вълна...
Еми, мога да кажа, че съм експерт в тези трепетни чувства. От детските си години. Но с малко друга отсянка и край, за разлика от сюжета вклипа... :) Може би съм споменала, че съм се чувствала малко различно дете... И причината беше ръстът ми. Още във втори-трети клас бях по-висока от останалите деца с две глави. Съучениците ми започнаха да ме настигат едва в 8 клас. Достатъчно време, за да се чувстваш като грозното патенце. И много голяма, и стара. Стара, бях в трети клас, и в седми. Как да те възприемат момчетата ти връстници, дори в периода, когато бяхме големи и да си имаш гадже беше в реда на нещата?! Та бях майстор в несподеленото влюбване. Но и двете момчета си заслужаваха и си ги носех дълги години в сърцето... Мисля, че мислите особено за първото ме топлят и до ден днешен :) Едва ли се забравят първите трепети на сърцето... А аз така и си останах висока жена. Която уви не се притеснява да се качи на достатъчно високи подметки ;) И днес иска да каже – не изпускайте трепетите, които животът ви поднася, защото със сигурност поднася такива, но първо очите трябва да са някак отворени и после иска се малко кураж, нали?!...
Публикувам и втори клип, който в същия период ми въздейства силно и първо припомни същите влюбени трепети и който до ден днешен ми стои като представяне в друга социална говорилня ;)
Днес и двата клипа не предизвикват у мен същия синтез на ендрофини, но са ми скъп спомен... за трепетите и полетите миналото лято, до...
Освен това всеки път ми навяват мисли и за Мария, защото и втория клип взех от нея.
Мария, която се каня да видя от толкова дълго и при която отсядам наум от време на време на приятно събеседване на чаша чай с дъх на ябълка, канела и мед в градина гъсто постлана от зелена морава, върху която денят е изтръскал куп лилави теменужки от престилка...
Питам се каква визия би ме развълнувала понастоящем... Трябва да потърся в мрежата. Но със сигурност я нося във въображението си сега като движение в кадри или анимация и много наподобява на рисунката в профила ми тук, но съставена от две фигури движещи се и всплитащи се в цветове, птици, растения и корени...
Няма коментари:
Публикуване на коментар