Дори с неговите неприятни несъвършенства.
Само за малката радост, която ми даряват нечии бляскави очи.
Душата ми сега е доста изморена.
Оставих я скитница цяла година.
Сега горката се е прибрала и милее само за малко повечко сън,
За да върне живота във вените си...
Душата има ли вени?
Не знам.
Има всичко това, което й сложа.
И косите й бели
И снагата и кръшна.
Събужда се като малко бебе
Готово отново да прохожда.
И утре трябва отново очи да отворя
И жадни устни отново от тази жива вода да отпия!...
П.П. Забелязали ли сте, че някой път, пишейки ви рисувам.
Ето го моя ритъм
На сърцето.
Не ви трябва кардиограма
Нито писец.
Просто слушайте
Тишината!
П.П.2. И простете ми малките грешки,
Когато танцувам
Е в транс
И не виждам ръцете,
Нито буквите,
Нито белия лист.
Просто редя
Думи след думи,
Изписвайки
Моята сърдечна аритмия
В синхрон с мистичния танц...
Ако спра да пиша.
Значи съм се предала.
По-лошо,
Значи ме няма
И съм умряла...
;-(
Лека нощ, слънца мои :)
Знаете ли, този текст го написах в деня, в който за малко не ми се случи пътно-транспортно произшествие. И по време на инцидента и сега осъзнавам, че се измъкнах буквално по Божия повеля на косъм, иначе щях сериозно да пострадам.
Колата е само издраскана. Като доказателство все пак, че случилото се го има.
Знам само, че тогава, когато ме удариха и колата тръгна в нежелана посока от мен, когато видях насрещните коли, първата ми мисъл беше да се помоля за помощ Нему, защото все още нямам опита. Текат мигове, в които времето сякаш е забавено. Като команда получавам мисълта: първо се върни в твоето платно - отклонявам волана надясно - спри - и спирам.
Бях прекалено надясно.
Никой нямаше спрял.
Никой не беше пострадал.
Платното беше пусто.
Щастливо стечение...
Страхът ми е минал.
Но не преставам да съм Му благодарна...
Харесва ми да ме има :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар