Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

18.9.10

По хиляди начини казвам едно и също





Животът ме поглъща. Все повече ме поема във водовъртежа на задълженията и отговорностите. Някъде там в мен отново се е събудил ловецът, който е решил, че безжалостно ще следва своята плячка.
Но ловецът никога не върви сам.
Следва го. Втора фигура.
Която пази гърба му от кръвожадния дивеч, който разчита на съсредоточността му в жертвата и забравя за себе си.
В живота нямаме право на човек-сянка.

...

В последните дни усещам как пепепудата в мен не иска да се предаде и не оставя водното конче постоянно да я води и да изземва живота й.
Събудих се от сън, в който отново бях потъмнила косите си – точно така, както най-много се харесвам, но съм принудена от възрастта да отстъпя... Брюнетката в мен е мечтателката. Тази, по-светлата, е продуктът на социума...


Но въпреки боядисването в съня си откривам, че корените ми са оставали ванилово-златни...


...


Като хибрид съм – през деня съм водно конче с устрема на дракона, през нощта съм пеперуда, за която всяка муза би мечтала...


...


В живота нямаме право на човек-сянка.
Ловецът в нас ще трябва да се съюзи и да играе една роля с тази своя половина, която го брани. Ако не съхрани сърцето си... всъщност водачът просто бива изяден...
А сянката?! Нея без водача я няма.


...

От огъня трябва да се роди най-красивата птица... :)




Важното е да има за какво сърцето ти да тупти! Понякога се налага духът да се пребори, за да прокара пътека, по която душата отново да може да танцува своя танц...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails