Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

2.9.10

Само безброй имена...





Хиляди пъти прелиствах в съзнанието си прекрасни женски имена и търсех подходящото за моята дъщеря. Как да я нарека? Гергана на сестра ми, която загубих и ужасно ми липсва... Или Мария – заради всички неизречени молитви да я имам... Анастасия – заради обещаното и разкъсващата ме болка... Елисавета – защото ще й отива и името й ще е мелодия... Анна – заради далечните корени и красотата двама души да се обичат... Или Ралица – защото обичам това име и си представям свободата като ширнало се зелено поле, осеяно с цветя, и лек вятър, палаво впуснал се в нисък полет, изпълнен с нежност към цялата тази безпределна шир ...



Нямам дъщеря. С имената ще назовавам любовта, която...



11 май 2009



Днес, сякаш нищо не се е променило... Само ще добавя и името Калина. Защото си я представям момиче с дълги къдрави коси до кръста и буен нрав, какъвто отива на Калина... Или е в далечните ми представи за нея... Момиче, което ще е способно да оседлае кон и да язди ден и нощ, за да стигне любовта сутрин призори, когато светът влажен поглъща всяко очертание на формата на капчиците роса по тревата...
Дори виждам картината... В присъствие на лила и оранж... И червено, някъде дълбоко в сърцето... И мога да усетя влагата на тревата и стръковете й, едновременно притеглящи и отблъскващи ме със своята свежест...
Туп-туп, туп-туп.
Чувам сърцето й.
Или е моето?!


Всъщност, описах я, нея моята мечта :)... Като и дадох образ, който пренасям от далечно минало на моя прародителка. Анна.
Но това е Калина. Просто защото не знам как е изглеждала Анна. Привнасям само малко от чара на случилото се с Анна... И знам точно как изглеждат косите на Калина, и цвета им и гъстотата им, и тена на кожата й...
За да я имам, може би ще трябва да си дам друг живот... :)...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails