И докато вчера ми беше ясно, че стегнатите вратни мускули са причината да я провокират, наличието й днес, ми е почти необяснимо.
Почти. Защото все пак имам теория, защо съм й позволила да се появи. Онзи агресивният воин е обвзел главата ми в някакви странни подготовки за военни действия незнайно срещу кого. И естествено, защото е незнайно срещу кого, копието му се обръща точно към собствения му организъм. Натоварил ме е този стар генерал и ще трябва да му дам отбой и да го пенсионирам, защото пеперудената дама ми вършеше повече работа, а и не я болеше глава.
Доста трудно е да облечеш пеперудена дама в ризница... Но точно това е формата, която трябва да изпълня за известно време, за да мога след месеци отново да я остава да пърха свободно в нейния си цветен и ароматен свят.
Та, играх си с болката. Отпускането на вратните мускули е някак лесно, поне при мен се получава лесно, при което част от болката си отива. И остава да пулсира онази острата точно в дясната част на тила. Туп-туп-туп-туп.
Опитвам се илюзорно да я прехвърля в предната част на главата и колкото и да е странно успявам. И защото там в действително не боли, болката е по-слаба и доста по-поносима. Но упражението е и изморително и след минути губя контрола, а онзи часовников механизъм само това чака, за да започне да отмерва досадно 1-2, 1-2.
При няколко упражнения откривам, че болката се измества към дясното ми око. И спонтанно разбирам причината да се появи. Очевидно тези дни съм натоварила очите си. И действително е така, защото напоследък трудно се откъсвам от екрана, забравяйки, че той все пак не е пейзажна картина, която човек може да си позволи да гледа, докато се оставя на вдъхновението.
Туп-туп-туп-туп.
Очевидно от мерак съм се натровила, защото главоболието при мен идва също, както след попрекаляване с алкохол. Махмурлук в чист вид със светлобоязън, бледнина на лицето, гадене и освобождаване на образувалата се вълна токсини... от холизъм. Горкият ми черен дроб на какво издевателство го подлагам!
Сигурно някоя йогийска философия описва подобна техника за преодоляване на болката. Както и някой сериозен йога учител би ми обяснил как прочиствам организма си чрез болката. Но нали съм откривател, а и не мога да мъча очите си отново в четене. Но съм любопитна да потвърдя впечатленията си в някой ашрам. Макар че винаги ще предпочитам и виждам снежните върхове на Тибет...
До къде ме докара това четене на здравна литература ;) Да гледам философски на собственото си здравословно състоянието. А и това е причината, за да съм убедена в свободните си тълкувания...
Май, няма да е лошо да подложа кръвоносните си съдове на малко разширяване?! Наздраве! Но внимавайте, не ви позволявам повече от 20 г, за мен от огнената кехлибарена течност, моля ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар