Да си представям как допирам устни до твоите
В сивкава здрач сутринта,
Когато в твоята тиха и сладка просъница
Нежно ти казвам -
Трябва да вървя.
С теб съм,
Но, тук,
В този свят,
И това прераждане,
Съм се обещала на друг.
Все още докосвам устата ти,
И усещам как сърцето ми ще се пръсне
В желанието този миг да остави
В безвремието на вечността.
Не мога да крия, че те обичам,
Това е като смирение,
Да приема действителността
И въображението в едно,
Моето цяло.
Знай всяка сутрин
Присядам до леглото ти,
Целувам те тихо във здрача,
Поглеждам как светлината
Започва да играе в очите ти
И тихичко си отивам,
Оставяйки те на деня...
Преди бях птица,
Сега съм призрак на самодива...
Вероятно ще претърпя всяка метаморфоза,
За да мога поне устните ти наум да целувам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар