Преобразувам

 Мотото, с което започвам годината, е преобразувам.

Целият ми съзнателен живот се е опраделял интуитивно, съзнателно или не, подсъзнателно водено или търсено в писането.

Моето писане се гради върху фикция. То не се опира на факти и истории. Може да използва събитие единствено като инкубатор на емоции.

Нещо повече, моето писане предава енергия. Посланията са толкова скрити, че в повечето случаи са несъзнавани от самата мен. Това ме е карало да се чувствам повече като проводник, трансформатор, като преносител на мъдростта, която ни заобикаля. Енергията не е материя, но материята зависи от енергията и по някакви неведоми Божи закони, усещам тези вълни и съм склонна да ти предавам и трансформирам в думи.

Процесът е много подобен на транс. Ти си безпаметен, частица от голяма вселенска матрица.

Но...

Но още от млада възраст, в зародиша на желанието, си стигнал до съзнателния, рационален и логичен извод, че няма как да предадеш, ако не си стигнал до преживяването, не си почувствал, разбрал и излякъл мъдростта чрез собсвените си сетива и опит.

Фикцията е сложно нещо. За другите тя има полза, само ако познаваш повечето други. И познаваш себе си. А в този живот, най-малкото, оказва се, познаваме себе си.

Непрекъснато ни се налага да опитваме. Опитът е в случването, опитването, преживяването...

И едва след това има смисъл да предадеш усещанията и думите ти започнат да дават материя на чутото, видяното, осетеното чрез обонянието, допира, настръхването... И всичко това в комбинация и матричност, която може да принадлежи само на материя като слънцето.

Все още не се чувствам достатъчно пораснала. Но се уча. И съм все по-близо, до онази кулминация която би могла да преобразува желинето, усещането, интуицията, мъдростта, познанието и енергията в материя.

Дали има магьорсници?

Със сигурност, трябва да са далеч по-висши същества.

Това ни е непознато, макар на земята да има хора, които са близки до подобно съзидание. 

Рисковете от притежаването на подобни умения са огромни, тъй като те притежават потенциала за велики манипулации, а имайки предвид все още първичната форма на съзнателност у човека, той не е достоен да бъде въведен в това тайноство на живота.

Това, вероятно изглежда най-отвлеченото нещо, което съм писала и споделяла, но то е част от личностното развитие, надграждане, което се случва у мен - процес, който не бих искала да спира. Защото най-страшното е да изгубиш себе си и да останеш на ниските етажи, които налага битието ни.

Не съм сигурна дали някой ще го разбере. Както и дали има хора изпитали и изпитващи "промяната на материята". Подобни мисли звучат еретично и налудно, но съм убедено, че има хора, които са далеч над мен в процеса на усвояване на така наречено от нас и неразбрано мистично.

Всъщност, нещата са далеч по-прости. Няма мистика. Има неща, за които ни липсва познание и не сме дорасли да открием, но това не означава, че те не съществуват.

Част от личния ни растеж е да балансираме в себе си силите на миналото, битието в навиците, неосъщественото в желанията, емоциите и усещанията ни към момента. Това е невероятно учене.

Имам чувството, че едва сега започвам да раста, а пътят дотук, особено през последните години, бе твърде нелек.

Въпросът е да не спираш да откриваш нови неща за себе си.

Тези дни открих как потисната емоция, може и да не бъде заличена, защото всъщност ти я искаш и тя е смисълът на съществуването ти. Потисната емоция може да потъне дълбоко в теб и да остане да работи в теб като скрита рана, покрита със слоеве плът и чужда материя. Но тя е там. И създава болка, или дефицити, и най-вече защитни механизми.

Когато животът е по-силен от логиката на съвремението ти и искрата в теб е водещата сила, потисната емоция се превръща в чувство. Когато участваш съзнателно в този процес, можеш да я трансформираш в положителна емоция. 

Потиснато влюбването може да умре. Имам подобен опит. Може да прекъснеш процеса в зародиш. Можеш и да го изтриеш по-късно, ако си развил траекторията. 

Но потиснатото влюбване може да се преобразува в чувство. Нали?! Естествен е пътят емоцията да даде живот на чувството. То е далеч по-овладяно, зряло, управляемо, независещо от външните фактори. Това е и възхваляваната от мъдреци поети безусловна обич. Тази, която пуска, тази, която е истинска, тази която е генератор, създател, пример...

Дали да дадеш път на този процес, е въпрос на избор!

В момента, който го осъществиш - изпитваш невероятно облекчение.

Приемане, което ти дава невероятна мощ да продължиш своя път.

Красиво е!

Обучението, което ни дава животът, е мъчително, но продуктът накрая си заслужава.

Все още имам да усвоявам как да преобразувам енергията в процеса на случване в изначално положително излъчване ;)