Никой не може да запълни празнината в собственото ти сърце

Никой не може да запълни празнината в собственото ти сърце. Склонни сме да търсим друг, за да намерим утеха, че сме намерили онази част, която ни липсва. Оглеждаме се в стотици очи и търсим онзи огън отсреща, който ще запали искрата в нас и ще ни изпълни и дари с по-пълноценно усещане за себе си. Понякога го намираме. Понякога не. И продължаваме да търсим живота в чуждите очи, докато нашите собствени се превръщат във въглени.

Ще познаеш очите по сенките. Те са дълбоки. И кръгли и тъмни. Все едно демон е изпил кръвта около очите и те са оставени като фарове на острови, потънали в некроза...

Можеш да надушиш тези очи от километри - ако си познал демона, би могъл да дадеш вкус на вдлъбнатините: сенките са горчиви и биха върнали тонуса на всеки препълнен стомах, ако и стиска да ги дегустираш с език.

Никой не може да запълни празнината в собственото ти сърце. Колкото и да се опитваш да го търсиш другаде. Даже напротив, колкото и да се опитваш да се потапяш в илюзии от срещата с другите и да демонстрираш своето смирение, толкова по-късаш нишката с онзи себе си, който ти праща послание от миналото къде да търсиш своето цяло.

Потъпкваме гнева. Отричаме го. Изолираме го. Отсичаме го...

А всъщност той единствен би могъл да ни върне връзката с живота, като преобърне биохимията в нас и ни застави в безпаметство да започнем самоанализ. Тежко и горко на този стоял близо до нас в подобен момент - моментът трябва да е на скала, сред гората, в мъгла, при мрачно небе, нощем, така че всички вълци да биха ни чули и завили в едно заедно с нас в гора с мащаба на Сибир или поне Аляска.

Можеш ли да си го представиш: А-у-у-у-у-у-у-у-у-у!

Когато вие, очите на вълка не се виждат.

Гласът не идва от гласните струни, а от дълбоката паст, която като черна дупка извиква твоето истинско аз.

Сега цял ли си?

Трябва ли ти друг, за да запълниш липсващата част от себе си?!

По дяволите и всички вълци, търсенето е абсурдно ненужно.

А другият човек?

Сродната душа?

Ще познаеш както вълкът познава вълчицата си...

Ако си вълк, разбира се ;)