Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

30.12.09

На прага на Нова година, за Раждането и за Възраждането... (II част)




И въпреки това нещо ми липсва.
„Но нека!”, казвам си.
Защото именно това, че още нещо не ти достига, те кара да го търсиш, да се движиш, да завладяваш нови пространства, да се развиваш, да намираш, да растеш...
Христова възраст.
За мен Христовата възраст дойде не на 33, а на 36.
Различно е.
Връщаш се назад и намираш парчета от себе си, останали от инерцията на времето, отхвърлени настрани от житейския ти път. Но без които не можеш да продължиш...
И ги събираш. Като парчета от пъзел. Като внимаваш да не ги счупиш, защото са крехки като стъкло. Прекрасно цветно стъкло...

Картината на пъзела все още не е пълна. Но със сигурност е по-ясна и по-скъпа.
Върнах си много неща.
Мечтите. Същността ми. Вярата в себе си. Въбражението ми. Чувствата. Очите.
Да, и много не постигнах.
Които не можех да постигна до сега. Защото загубиш ли себе си, няма как да се случат.

Предстои ми да търся нови пътища. Не далечно заобиколните. А да откривам за себе си най-преките, а те винаги са различни от общоустановените.

Не бързам.
Набелязвам. И се опитвам да се облека в най-прекрасното спокойствие, на което съм способна.

През тази Нова година ще се кача на делтапланер или парапланер.
Искам да имам повече приятели.
Затова се налага да стана по-близка с телефона, да не е само средство за работа.
Пожелавам си и да съм по-бъбрива.
Желанието ми е да чета много повече. Но предимно неща, които ме зареждат.
И непременно трябва да се престраша да шофирам.
Искам да пътувам.
Когато пътувам въображението ми създава невероятни образи, галопирайки от чувство на чувство, от действие на действие, от трепет на трепет...
И най-трудното за мен – да отворя слуха си и да започна да чувам езика... да натрупам лексика – ууууф! За да говоря на още един, и още един и дори трети без да смятам втория си роден ;)... Трудна задача, изключително трудна за мен... Поставям началото, но изисква много работа и усилия... И може би, помощ... или време, докато намеря верния път за себе си сама...
Ще ми се и да хващам четката от време на време, нищо че не зная правилата, това няма значение...
Ще ми се повече да се движа.
И да започна да снимам, за което ще ми трябва третата джаджа, защото там съм в стихията си... не като имената, като себе си...
И дали да не взема да изпълня своята най-съкровенна мечта, която имам от 12-годишна...
Защото май няма друг начин ДА СЪМ!...
Иска ми се да прегърна и един много специален за мен човек...

Аз получих своето Възраждане.
Все още съм лабилна, завися от думи и случки или дори от липсата им, и крехка, бих могла лесно да се счупя...

Разбрах едно - след собственото ни въскресение, ни остава да намерим и изпълним онова, което не знаем за Божия син, и което не ни Го е оставил в думи...
Дали ще го открия – един Господ знае!
Но аз съм длъжна да опитам. Имам Вярата!

Нова година е!

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails