Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

6.2.10

Позитивната страна на отрицанието


Имали ли сте проблеми с това да кажете на някого „не”? Не става дума за този тип личности, които са се формирали като постоянно отричащи и тази частица се е превърнала в основа при общуването им с другите и собственото мислене...
Всички сме били деца.
И като деца сме били безгранично отворени към света и случващото се...
Отворени към това, което виждаме, слушаме, което ни обясняват и най-вече към това, което чувстваме...
Има хора, които запазват това качество – да са отворени към света.
Но именно на откритите и позитивни хора, често им се случва да не могат да откажат, да произнесат „не” или „не искам”. С което често биват наранявани и огорчавани.
Не могат да откажат по принцип.
Или на много скъп човек, когото обичат.
Премълчаването не върши работа.
Акумулира болка. Често води до загуба, дори на любим човек, на когото не сме могли да откажем...
Да кажеш „не” първият път е трудно. Много. Но с първото произнесено откриваш душата си към другия. А той е предизвикан да отключи сетивата си, да спре и ако трябва да помисли, защо всъщност е с теб...
Обмисляйки ситуацията и неприемайки условия, с които не сме съгласни, всъщност започваме да градим своята свобода. А само свободни, можем да бъдем обичани. И да обичаме.
Щом имаме свободата си сме сводобни да изградим нашия свят. С красотата на пейзажите, с дързостта на движението, с кроткостта на съня, с мъдростта от сърцето ни... Така няма начин делникът ни да е самотен, дори за момент да няма с кого да го споделим...
Първа стъпка, първа тухла в най-гъвкавата постройка, наречена „живот”...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails